дестилатен

Речник на българския език

дестилатен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дес-ти-ла-тен
непълен член дес-ти-лат-ния
пълен член дес-ти-лат-ни-ят
ж. р. дес-ти-лат-на
членувано дес-ти-лат-на-та
ср. р. дес-ти-лат-но
членувано дес-ти-лат-но-то
мн. ч. дес-ти-лат-ни
членувано дес-ти-лат-ни-те