десница

Речник на българския език

деснѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. деснѝци, ж.
1. Дясна ръка. Те стиснаха десниците си на сбогуване.
2. Политическа партия или групировка с консервативна или антикомунистическа насоченост. Десницата се надява да спечели следващите избори.
Вдигам десницата си — (от някого). Преставам да съм благосклонен или да подпомагам.
Стискам/стисвам десницата — (на някого). Приветствам, поздравявам някого за постигнат успех.

Грешни изписвания (3)

  • десницъ
  • дисница
  • дисницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дес-ни-ца
членувано дес-ни-ца-та
мн.ч. дес-ни-ци
членувано дес-ни-ци-те
звателна форма