дескриптивен

Речник на българския език

дескриптѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дескриптѝвна, дескриптѝвно, мн. дескриптѝвни, прил. Описателен.
Дескриптивна лингвистика. — Структуралистично направление в американската лингвистика за изучаване на езиковите факти чрез описанието им.
Дескриптивна геометрия. — Дял от геометрията, свързан с изобразяване на пространствени фигури върху равнина и използването им при решаване на задачи.

Грешни изписвания (7)

  • дескрептивен
  • дескрептивин
  • дескриптивин
  • дискрептивен
  • дискрептивин
  • дискриптивен
  • дискриптивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дес-к-рип-ти-вен
непълен член дес-к-рип-тив-ния
пълен член дес-к-рип-тив-ни-ят
ж. р. дес-к-рип-тив-на
членувано дес-к-рип-тив-на-та
ср. р. дес-к-рип-тив-но
членувано дес-к-рип-тив-но-то
мн. ч. дес-к-рип-тив-ни
членувано дес-к-рип-тив-ни-те