десетка

Речник на българския език

десѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. десѐтки, ж.
1. Цифрата на числото десет.
2. Съвкупност от десет единици или от десет еднакви предмета. Състезанието завърших в първата десетка.
3. Разг. Превозно средство с номер десет.
4. Карта за игра с десет знака.
5. Група, състав, отбор от десет души.
Уцелих десетката. — Попадам точно в целта; постигам успех в нещо.

Грешни изписвания (4)

  • десеткъ
  • дисетка
  • дисеткъ
  • десятка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-сет-ка
членувано де-сет-ка-та
мн.ч. де-сет-ки
членувано де-сет-ки-те
звателна форма