десетица

Речник на българския език

десетѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. десетѝци, ж.
1. Съвкупност от десет единици; числото десет.
2. Спец. В математиката — единиците от втория ред на цяло число.
прил. десетѝчен, десетѝчна, десетѝчно, мн. десетѝчни. Десетична бройна система.
Десетична дроб. — Дроб, чийто знаменател е цяла степен на числото десет.
Десетична запетая/точка. — Знак, с който се отделя дробната част от цялата част.

Грешни изписвания (7)

  • десетицъ
  • деситица
  • деситицъ
  • дисетица
  • дисетицъ
  • диситица
  • диситицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-се-ти-ца
членувано де-се-ти-ца-та
мн.ч. де-се-ти-ци
членувано де-се-ти-ци-те
звателна форма