десант

Речник на българския език

деса̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. деса̀нти, (два) деса̀нта, м.
1. Стоварване на войски върху чужда територия. Военен десант.
2. Войските, които са стоварени на вражеска територия.
прил. деса̀нтен, деса̀нтна, деса̀нтно, мн. деса̀нтни. Десантни войски.

Грешни изписвания (1)

  • дисант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-сант
непълен член де-сан-та
пълен член де-сан-тът
мн.ч. де-сан-ти
членувано де-сан-ти-те
бройна форма де-сан-та
звателна форма