дериват

Речник на българския език

дерива̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дерива̀ти, (два) дерива̀та, м. Спец.
1. В езикознанието — производна дума.
2. В химията — съединение, получено при преработка на друго съединение, в което се съдържа. Каменовъглени деривати.
3. Телефонен пост, който е отклонение на телефонна линия.

Грешни изписвания (3)

  • дереват
  • диреват
  • дириват

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ри-ват
непълен член де-ри-ва-та
пълен член де-ри-ва-тът
мн.ч. де-ри-ва-ти
членувано де-ри-ва-ти-те
бройна форма де-ри-ва-та
звателна форма