дерегулиране

Речник на българския език

дерегулиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ре-гу-ли-ра-не
членувано де-ре-гу-ли-ра-не-то
мн.ч. де-ре-гу-ли-ра-ния
членувано де-ре-гу-ли-ра-ни-я-та