деполяризатор

Речник на българския език

деполяриза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • деполярезатор
  • деполярезатур
  • деполяризатур
  • депулярезатор
  • депулярезатур
  • депуляризатор
  • депуляризатур
  • диполярезатор
  • диполярезатур
  • диполяризатор
  • диполяризатур
  • дипулярезатор
  • дипулярезатур
  • дипуляризатор
  • дипуляризатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-по-ля-ри-за-тор
непълен член де-по-ля-ри-за-то-ра
пълен член де-по-ля-ри-за-то-рът
мн.ч. де-по-ля-ри-за-то-ри
членувано де-по-ля-ри-за-то-ри-те
бройна форма де-по-ля-ри-за-то-ра
звателна форма