депозитен

Речник на българския език

депо̀зитен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • депозетен
  • депозетин
  • депозитин
  • дипозетен
  • дипозетин
  • дипозитен
  • дипозитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-по-зи-тен
непълен член де-по-зит-ния
пълен член де-по-зит-ни-ят
ж. р. де-по-зит-на
членувано де-по-зит-на-та
ср. р. де-по-зит-но
членувано де-по-зит-но-то
мн. ч. де-по-зит-ни
членувано де-по-зит-ни-те