демонтаж

Речник на българския език

демонта̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разглобяване на нещо на съставните му части; отделяне на детайл от някаква система. Демонтаж на автомобилен двигател.

Грешни изписвания (4)

  • демонташ
  • демунташ
  • димонташ
  • димунташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-мон-таж
непълен член де-мон-та-жа
пълен член де-мон-та-жът
мн.ч. де-мон-та-жи
членувано де-мон-та-жи-те
бройна форма де-мон-та-жа
звателна форма