демоничен

Речник на българския език

демонѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

демонѝчна, демонѝчно, мн. демонѝчни, прил.
1. Който е присъщ на демон.
2. Прен. Който е коварен, зъл, властен. Демоничен поглед.
същ. демонѝчност, демоничността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • демоничин
  • демуничен
  • демуничин
  • димоничен
  • димоничин
  • димуничен
  • димуничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-мо-ни-чен
непълен член де-мо-нич-ния
пълен член де-мо-нич-ни-ят
ж. р. де-мо-нич-на
членувано де-мо-нич-на-та
ср. р. де-мо-нич-но
членувано де-мо-нич-но-то
мн. ч. де-мо-нич-ни
членувано де-мо-нич-ни-те