демонѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
демонѝчна, демонѝчно, мн. демонѝчни, прил.
1. Който е присъщ на демон.
2. Прен. Който е коварен, зъл, властен. Демоничен поглед.
същ. демонѝчност, демоничността̀, ж.
1. Който е присъщ на демон.
2. Прен. Който е коварен, зъл, властен. Демоничен поглед.
същ. демонѝчност, демоничността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- демоничин
- демуничен
- демуничин
- димоничен
- димоничин
- димуничен
- димуничин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | де-мо-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | де-мо-нич-ния | ||
| пълен член | де-мо-нич-ни-ят | ||
| ж. р. | де-мо-нич-на | ||
| членувано | де-мо-нич-на-та | ||
| ср. р. | де-мо-нич-но | ||
| членувано | де-мо-нич-но-то | ||
| мн. ч. | де-мо-нич-ни | ||
| членувано | де-мо-нич-ни-те | ||