демонимче

Речник на българския език

демонимче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-мо-ним-че
членувано де-мо-ним-че-то
мн.ч. де-мо-ним-че-та
членувано де-мо-ним-че-та-та