демоним

Речник на българския език

демоним съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-мо-ним
непълен член де-мо-ни-ма
пълен член де-мо-ни-мът
мн.ч. де-мо-ни-ми
членувано де-мо-ни-ми-те
бройна форма де-мо-ни-ма
звателна форма