демокрация

Речник на българския език

демокра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. демокра̀ции, ж.
1. Само ед. Форма на обществено-политическа организация, която се основава на равни права на гражданите в управлението; народовластие.
2. Демократичен принцип на устройство на колектив или общество.
прил. демократѝчески, демократѝческа, демократѝческо, мн. демократѝчески.

Грешни изписвания (23)

  • демокрацеа
  • демокрацеъ
  • демокрацея
  • демокрациа
  • демокрациъ
  • демукрацеа
  • демукрацеъ
  • демукрацея
  • демукрациа
  • демукрациъ
  • демукрация
  • димокрацеа
  • димокрацеъ
  • димокрацея
  • димокрациа
  • димокрациъ
  • димокрация
  • димукрацеа
  • димукрацеъ
  • димукрацея
  • димукрациа
  • димукрациъ
  • димукрация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-мок-ра-ция
членувано де-мок-ра-ци-я-та
мн.ч. де-мок-ра-ции
членувано де-мок-ра-ци-и-те
звателна форма