демоде

Речник на българския език

демодѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

прил., неизм. Който е вън от актуалната мода; демодиран. Тая прическа е вече демоде.

Грешни изписвания (3)

  • демуде
  • димоде
  • димуде

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-мо-де
членувано де-мо-де-то
мн.ч. де-мо-де-та
членувано де-мо-де-та-та