деминутив

Речник на българския език

деминутив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • деминутиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ми-ну-тив
непълен член де-ми-ну-ти-ва
пълен член де-ми-ну-ти-вът
мн.ч. де-ми-ну-ти-ви
членувано де-ми-ну-ти-ви-те
бройна форма де-ми-ну-ти-ва
звателна форма