дембел

Речник на българския език

дембѐл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дембѐли, м. Разг. Човек, който не се труди; лентяй, безделник.

Грешни изписвания (1)

  • димбел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дем-бел
непълен член дем-бе-ла
пълен член дем-бе-лът
мн.ч. дем-бе-ли
членувано дем-бе-ли-те
бройна форма дем-бе-ла
звателна форма