деликт

Речник на българския език

деликт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ликт
непълен член де-лик-та
пълен член де-лик-тът
мн.ч. де-лик-ти
членувано де-лик-ти-те
бройна форма де-лик-та
звателна форма