деликатес

Речник на българския език

деликатѐс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. деликатѐси, м. Изискано, специално приготвено или рядко ястие или пиене. Месни деликатеси.
прил. деликатѐсен, деликатѐсна, деликатѐсно, мн. деликатѐсни. Деликатесен магазин.

Грешни изписвания (7)

  • делекатес
  • делекътес
  • деликътес
  • дилекатес
  • дилекътес
  • диликатес
  • диликътес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ли-ка-тес
непълен член де-ли-ка-те-са
пълен член де-ли-ка-те-сът
мн.ч. де-ли-ка-те-си
членувано де-ли-ка-те-си-те
бройна форма де-ли-ка-те-са
звателна форма