делегиране

Речник на българския език

делегѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • делегиръне
  • делигиране
  • делигиръне
  • дилегиране
  • дилегиръне
  • дилигиране
  • дилигиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ле-ги-ра-не
членувано де-ле-ги-ра-не-то
мн.ч. де-ле-ги-ра-ния
членувано де-ле-ги-ра-ни-я-та