делба

Речник на българския език

делба̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. делбѝ, ж. Разделяне на нещо общо — имот, наследство и др.

Грешни изписвания (3)

  • делбъ
  • дилба
  • дилбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дел-ба
членувано дел-ба-та
мн.ч. дел-би
членувано дел-би-те
звателна форма