декстрин

Речник на българския език

декстрѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Съдържащ скорбяла продукт, който се употребява като лепило.
прил. декстрѝнов, декстрѝнова, декстрѝново, мн. декстрѝнови.

Грешни изписвания (1)

  • дикстрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дек-с-т-рин
непълен член дек-с-т-ри-на
пълен член дек-с-т-ри-нът
мн.ч. дек-с-т-ри-ни
членувано дек-с-т-ри-ни-те
бройна форма дек-с-т-ри-на
звателна форма