декретче

Речник на българския език

декретче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дек-рет-че
членувано дек-рет-че-то
мн.ч. дек-рет-че-та
членувано дек-рет-че-та-та