деколте

Речник на българския език

деколтѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. деколтѐта, ср.
1. Изрязан отвор в горната част на дреха около врата, който открива шията или раменната част на тялото. Рокля с дълбоко деколте. Остро деколте.
2. Част от тялото, която обхваща гърдите, раменете, шията.
3. Изрязана предна горна част на обувка.

Грешни изписвания (3)

  • декулте
  • диколте
  • дикулте

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-кол-те
членувано де-кол-те-то
мн.ч. де-кол-те-та
членувано де-кол-те-та-та