декодер

Речник на българския език

деко̀дер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. деко̀дери, (два) деко̀дера, м. Устройство, в което от пълния цветен телевизионен сигнал се получават основните цветни сигнали.

Грешни изписвания (3)

  • декодир
  • дикодер
  • дикодир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ко-дер
непълен член де-ко-де-ра
пълен член де-ко-де-рът
мн.ч. де-ко-де-ри
членувано де-ко-де-ри-те
бройна форма де-ко-де-ра
звателна форма