декларатор

Речник на българския език

деклара̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. деклара̀тори, м. Лице, което декларира нещо.

Грешни изписвания (7)

  • декларатур
  • деклъратор
  • деклъратур
  • дикларатор
  • дикларатур
  • диклъратор
  • диклъратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дек-ла-ра-тор
непълен член дек-ла-ра-то-ра
пълен член дек-ла-ра-то-рът
мн.ч. дек-ла-ра-то-ри
членувано дек-ла-ра-то-ри-те
бройна форма дек-ла-ра-то-ра
звателна форма