деклара̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. деклара̀тори, м. Лице, което декларира нещо.
Грешни изписвания (7)
- декларатур
- деклъратор
- деклъратур
- дикларатор
- дикларатур
- диклъратор
- диклъратур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дек-ла-ра-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | дек-ла-ра-то-ра | |
| пълен член | дек-ла-ра-то-рът | |
| мн.ч. | дек-ла-ра-то-ри | |
| членувано | дек-ла-ра-то-ри-те | |
| бройна форма | дек-ла-ра-то-ра | |
| звателна форма | — | |