декларатѝвен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
дакларатѝвна, декларатѝвно, мн. декларатѝвни, прил. Който има форма на декларация. Декларативен тон.
същ. декларатѝвност, декларативността̀, ж.
същ. декларатѝвност, декларативността̀, ж.
Грешни изписвания (15)
- декларативин
- декларътивен
- декларътивин
- деклъративен
- деклъративин
- деклърътивен
- деклърътивин
- дикларативен
- дикларативин
- дикларътивен
- дикларътивин
- диклъративен
- диклъративин
- диклърътивен
- диклърътивин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дек-ла-ра-ти-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дек-ла-ра-тив-ния | ||
| пълен член | дек-ла-ра-тив-ни-ят | ||
| ж. р. | дек-ла-ра-тив-на | ||
| членувано | дек-ла-ра-тив-на-та | ||
| ср. р. | дек-ла-ра-тив-но | ||
| членувано | дек-ла-ра-тив-но-то | ||
| мн. ч. | дек-ла-ра-тив-ни | ||
| членувано | дек-ла-ра-тив-ни-те | ||