декантиране

Речник на българския език

декантѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Определяне на размера или класиране на частици посредством суспендирането им във флуид (течност или газ), като по-големите частици имат тенденцията да се разделят чрез утаяване.

Декантиране на вино — процес на отделяне на мъст или вино от утайката.

Грешни изписвания (15)

  • декантирани
  • декантиръне
  • декантиръни
  • декънтиране
  • декънтирани
  • декънтиръне
  • декънтиръни
  • дикантиране
  • дикантирани
  • дикантиръне
  • дикантиръни
  • дикънтиране
  • дикънтирани
  • дикънтиръне
  • дикънтиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-кан-ти-ра-не
членувано де-кан-ти-ра-не-то
мн.ч. де-кан-ти-ра-ния
членувано де-кан-ти-ра-ни-я-та