деинициализиране

Речник на българския език

деинициализиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-и-ни-ци-а-ли-зи-ра-не
членувано де-и-ни-ци-а-ли-зи-ра-не-то
мн.ч. де-и-ни-ци-а-ли-зи-ра-ния
членувано де-и-ни-ци-а-ли-зи-ра-ни-я-та