дезактиватор

Речник на българския език

дезактива̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • дезактеватор
  • дезактеватур
  • дезактиватур
  • дезъктеватор
  • дезъктеватур
  • дезъктиватор
  • дезъктиватур
  • дизактеватор
  • дизактеватур
  • дизактиватор
  • дизактиватур
  • дизъктеватор
  • дизъктеватур
  • дизъктиватор
  • дизъктиватур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-зак-ти-ва-тор
непълен член де-зак-ти-ва-то-ра
пълен член де-зак-ти-ва-то-рът
мн.ч. де-зак-ти-ва-то-ри
членувано де-зак-ти-ва-то-ри-те
бройна форма де-зак-ти-ва-то-ра
звателна форма