дежу̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
дежу̀рна, дежу̀рно, мн. дежу̀рни, прил.
1. Който изпълнява дежурство. Дежурен ученик. Дежурен магазин.
2. Който е свързан с дежурство. Дежурно помещение.
3. Прен. Разг. Който често се използва, в постоянна готовност е. Дежурно оправдание.
1. Който изпълнява дежурство. Дежурен ученик. Дежурен магазин.
2. Който е свързан с дежурство. Дежурно помещение.
3. Прен. Разг. Който често се използва, в постоянна готовност е. Дежурно оправдание.
Грешни изписвания (3)
- дежурин
- дижурен
- дижурин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | де-жу-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | де-жур-ния | ||
| пълен член | де-жур-ни-ят | ||
| ж. р. | де-жур-на | ||
| членувано | де-жур-на-та | ||
| ср. р. | де-жур-но | ||
| членувано | де-жур-но-то | ||
| мн. ч. | де-жур-ни | ||
| членувано | де-жур-ни-те | ||