дежурен

Речник на българския език

дежу̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

дежу̀рна, дежу̀рно, мн. дежу̀рни, прил.
1. Който изпълнява дежурство. Дежурен ученик. Дежурен магазин.
2. Който е свързан с дежурство. Дежурно помещение.
3. Прен. Разг. Който често се използва, в постоянна готовност е. Дежурно оправдание.

Грешни изписвания (3)

  • дежурин
  • дижурен
  • дижурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-жу-рен
непълен член де-жур-ния
пълен член де-жур-ни-ят
ж. р. де-жур-на
членувано де-жур-на-та
ср. р. де-жур-но
членувано де-жур-но-то
мн. ч. де-жур-ни
членувано де-жур-ни-те