девиантен

Речник на българския език

девиантен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-ви-ан-тен
непълен член де-ви-ан-т-ния
пълен член де-ви-ан-т-ни-ят
ж. р. де-ви-ан-т-на
членувано де-ви-ан-т-на-та
ср. р. де-ви-ан-т-но
членувано де-ви-ан-т-но-то
мн. ч. де-ви-ан-т-ни
членувано де-ви-ан-т-ни-те