деветорен

Речник на българския език

девето̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • деветорин
  • девиторен
  • девиторин
  • диветорен
  • диветорин
  • дивиторен
  • дивиторин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-ве-то-рен
непълен член де-ве-тор-ния
пълен член де-ве-тор-ни-ят
ж. р. де-ве-тор-на
членувано де-ве-тор-на-та
ср. р. де-ве-тор-но
членувано де-ве-тор-но-то
мн. ч. де-ве-тор-ни
членувано де-ве-тор-ни-те