деветократен

Речник на българския език

деветократен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-ве-ток-ра-тен
непълен член де-ве-ток-рат-ния
пълен член де-ве-ток-рат-ни-ят
ж. р. де-ве-ток-рат-на
членувано де-ве-ток-рат-на-та
ср. р. де-ве-ток-рат-но
членувано де-ве-ток-рат-но-то
мн. ч. де-ве-ток-рат-ни
членувано де-ве-ток-рат-ни-те