дебелина

Речник на българския език

дебелина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дебелинѝ, ж.
1. Размерът на напречното сечение на предмет. При плетене дебелината на преждата трябва да съответства на дебелината на иглите.
2. Само ед. Качество на дебел; пълнота.
3. Само мн. Горната месеста част на бедрата.

Грешни изписвания (15)

  • дебелена
  • дебеленъ
  • дебелинъ
  • дебилена
  • дебиленъ
  • дебилина
  • дебилинъ
  • дибелена
  • дибеленъ
  • дибелина
  • дибелинъ
  • дибилена
  • дибиленъ
  • дибилина
  • дибилинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-бе-ли-на
членувано де-бе-ли-на-та
мн.ч. де-бе-ли-ни
членувано де-бе-ли-ни-те
звателна форма