деактуване

Речник на българския език

деактуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ак-ту-ва-не
членувано де-ак-ту-ва-не-то
мн.ч. де-ак-ту-ва-ния
членувано де-ак-ту-ва-ни-я-та