двушевен

Речник на българския език

двушевен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-ше-вен
непълен член дву-шев-ния
пълен член дву-шев-ни-ят
ж. р. дву-шев-на
членувано дву-шев-на-та
ср. р. дву-шев-но
членувано дву-шев-но-то
мн. ч. дву-шев-ни
членувано дву-шев-ни-те