двучленче

Речник на българския език

двучленче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. двуч-лен-че
членувано двуч-лен-че-то
мн.ч. двуч-лен-че-та
членувано двуч-лен-че-та-та