двуцевка

Речник на българския език

двуцѐвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. двуцѐвки, ж. Ловна пушка с две цеви.

Грешни изписвания (7)

  • двоцевка
  • двоцевкъ
  • двоцефка
  • двоцефкъ
  • двуцевкъ
  • двуцефка
  • двуцефкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дву-цев-ка
членувано дву-цев-ка-та
мн.ч. дву-цев-ки
членувано дву-цев-ки-те
звателна форма