двуцевен

Речник на българския език

двуцѐвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • двоцевен
  • двоцевин
  • двуцевин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-це-вен
непълен член дву-цев-ния
пълен член дву-цев-ни-ят
ж. р. дву-цев-на
членувано дву-цев-на-та
ср. р. дву-цев-но
членувано дву-цев-но-то
мн. ч. дву-цев-ни
членувано дву-цев-ни-те