двуфамилен

Речник на българския език

двуфамилен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-фа-ми-лен
непълен член дву-фа-мил-ния
пълен член дву-фа-мил-ни-ят
ж. р. дву-фа-мил-на
членувано дву-фа-мил-на-та
ср. р. дву-фа-мил-но
членувано дву-фа-мил-но-то
мн. ч. дву-фа-мил-ни
членувано дву-фа-мил-ни-те