двуутробен

Речник на българския език

двуутро̀бен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • двоотробен
  • двоотробин
  • двоутробен
  • двоутробин
  • двуотробен
  • двуотробин
  • двуутробин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-ут-ро-бен
непълен член дву-ут-роб-ния
пълен член дву-ут-роб-ни-ят
ж. р. дву-ут-роб-на
членувано дву-ут-роб-на-та
ср. р. дву-ут-роб-но
членувано дву-ут-роб-но-то
мн. ч. дву-ут-роб-ни
членувано дву-ут-роб-ни-те