двутарифен

Речник на българския език

двутарифен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-та-ри-фен
непълен член дву-та-риф-ния
пълен член дву-та-риф-ни-ят
ж. р. дву-та-риф-на
членувано дву-та-риф-на-та
ср. р. дву-та-риф-но
членувано дву-та-риф-но-то
мн. ч. дву-та-риф-ни
членувано дву-та-риф-ни-те