двусортов

Речник на българския език

двусортов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • двусортоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-сор-тов
непълен член дву-сор-то-вия
пълен член дву-сор-то-ви-ят
ж. р. дву-сор-то-ва
членувано дву-сор-то-ва-та
ср. р. дву-сор-то-во
членувано дву-сор-то-во-то
мн. ч. дву-сор-то-ви
членувано дву-сор-то-ви-те