двуръчен

Речник на българския език

двуръчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-ръ-чен
непълен член дву-ръч-ния
пълен член дву-ръч-ни-ят
ж. р. дву-ръч-на
членувано дву-ръч-на-та
ср. р. дву-ръч-но
членувано дву-ръч-но-то
мн. ч. дву-ръч-ни
членувано дву-ръч-ни-те