двупръст

Речник на българския език

двупръст прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. двуп-ръст
непълен член двуп-ръс-тия
пълен член двуп-ръс-ти-ят
ж. р. двуп-ръс-та
членувано двуп-ръс-та-та
ср. р. двуп-ръс-то
членувано двуп-ръс-то-то
мн. ч. двуп-ръс-ти
членувано двуп-ръс-ти-те