двумъжество

Речник на българския език

двумъжество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дву-мъ-жес-т-во
членувано дву-мъ-жес-т-во-то
мн.ч. дву-мъ-жес-т-ва
членувано дву-мъ-жес-т-ва-та