двумарков

Речник на българския език

двумарков прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • двумаркоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-мар-ков
непълен член дву-мар-ко-вия
пълен член дву-мар-ко-ви-ят
ж. р. дву-мар-ко-ва
членувано дву-мар-ко-ва-та
ср. р. дву-мар-ко-во
членувано дву-мар-ко-во-то
мн. ч. дву-мар-ко-ви
членувано дву-мар-ко-ви-те