двумандатен

Речник на българския език

двумандатен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. дву-ман-да-тен
непълен член дву-ман-дат-ния
пълен член дву-ман-дат-ни-ят
ж. р. дву-ман-дат-на
членувано дву-ман-дат-на-та
ср. р. дву-ман-дат-но
членувано дву-ман-дат-но-то
мн. ч. дву-ман-дат-ни
членувано дву-ман-дат-ни-те